Hei Tiki

Hei Tiki
Тригонометрията на визиите наоколо променяше вида си в момента в който насочвах поглед към тях. Имах чувството, че се движа сред общество от реални личности, далеч от мен и все пак близо, насочващи съзнанието ми към определената структура на реалността. Цялото събиране беше вяло, клубът беше почти празен, а ние си правехме всъщност следобеден коктейл. В градината също нямаше хора, само няколко останали от предния ден човека, готови за още часове непробудност. Бяха се събрали при себе си и кръгът им беше малко тесен, затворен за нови попълнения. Забелязах как се движат в пространството, почувствах се малко странно и продължих по паралела на илюзиите хармонично, без да спирам да размишлявам междувременно. Беше ми се случило все нещо интересно напоследък, само не можех да си спомня какво точно. Загадката остана в ума ми поне известно време, докато се опитвах да разгадая и други факти от ежедневието си. Харесваше ми да изглеждам така за момента, но ми се струваше логично да започна да се променям. Все пак мястото беше ново. Изненадващата обстановка.
Снобите също не изненадваха с нищо ново. Бях им се съсредоточил, на моменти бях почти пристрастен. Чувствах се уютно в малката квадратура сред спуснатите завеси и завоя. Спомените от късната ми младост се преплитаха с невинната усмивка на хората около мен. Спомням си отраженията на цветното стъкло и сутрешната светлина на историите от стари времена. Беше топло. Някога.
И винаги след това.
Спуснах се по стълбите, потърсих нещо в левия си крачол, някъде около джоба. Напипах го и моментално се изправих пред следващото си решение. Да се възползвам ли от случая и да сваля някоя от жените наоколо или да продължа по план. Тези и някои от другите вечни въпроси занимаваха ума ми периферно, но през цялото време. Даже ми се струваше, че си имам конструкции за всичко. Бях си ги подготвил внимателно и разсъждавах над всяка от тях. Доста философски. Бях в настроение.
Самскарите.
В синята стая си намерих ново кръгче от хора, които бяха по-гостоприемни от предните. Адаптирах се набързо към силното ухание с цвят на макове, тежкия дим и силната пот на човека зад екрана. Правехме си театър на сенките и всички бяхме изпили нещо силно, твърде силно за да бъде възможно да се контролираме. Силуета се движеше ритмично в такт с музиката, правеше основните движения на тайните техники на екстаза и Ба Гуа и въобще забавляваше се.
Помислих си за последния път, когато милвах човешко тяло, миризмата й ми харесваше определено, но имаше нещо особено в начина, по който се държа след него. Изпуши цигарата в леглото, дръпна се на макс и си тръгна без да каже и дума. Аз бях ок, но тя вероятно имаше какво още да си каже. Затова излетя. А аз останах да си допивам уискито насаме.
Отдавна не съм получавал оргазъм.
Този път реших да си избера по-внимателно. Имаше всякви, размер и форма. Харесах си жената със светлата рокля на точки, която спокойно беше размазала грима по бузите си и вероятно пиеше н-та чаша вино. Приближих се внимателно към нея и тя се усмихна. До вечерта бяхме заедно на големия матрак на пода ми, спомен от младостта и бурната ми същност. Тогава. Сега съм различен явно.
В нея ми харесваше, имаше вкус на малини и в очите й проблясваше нотка наслада всеки път, когато докосвах определената точка. Замислих се за красивите жени от картините и снимките вкъщи, лицата им се появяваха за части от секундата, правеха ми физиономии. Отпуснах се върху нея и стаята ми изглеждаше триъгълна. За момент се втурнах към екстаза, но това беше по-скоро към съзнанието ми.
Изпихме и изпушихме всичко възможно и тя танцуваше бавно на фона на новия ми пулт. Беше гола и ми харесваше.
Този път остана по-дълго. Все още виждам силуета й на фона на прозореца.